Дървеният кей.

View previous topic View next topic Go down

Дървеният кей.

Post by Max Harvey. on Thu Mar 08, 2012 10:07 pm

avatar
Max Harvey.
.. wild hearts can't be broken ..

Posts : 195
Join date : 2012-03-08

Try to be someone else
Професия :: Фалшификатор ;; Анархист ;; Кино оператор.
Лик :: Jensen Ackles.

View user profile http://dream-on.freeforums.bz

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Alexis Fierce on Fri Mar 23, 2012 6:57 pm

Дървеният кей бе първото място, което си проправи път сред мислите й. Определено Алексис се нуждаеше от достатъчно самотно, но не прекалено изтръгнато от реалността, място. Всичко бе толкова трудно за крехките й години или поне в последно време така го чувстваше. Затова просто облече една от малкото си лятни рокли, които ставаха и за по-хладно време, и излезе. Стъпките й бяха уверени, токовете отмерваха ритъма на ход с леко потракване по уличните плочки. Бе хубаво, че все още я приемаха като дъщеря на един от властващите, а не като част от тях. Не гореше от желание да бъде там, но бе твърде късно да се замисли, че не бе трябвало да дава толкова силно обещание.
Съжаляваше, че нямаше с кой да сподели подобна тежест. Майка й не бе възможен вариант. Бе прогребала себе си в работа от страх, че може да загуби контрол и да се окаже недостойна за дъщеря си. Е, и сега го правеше. Вечно нямаше време за нея. Излизаше рано, а се връщаше късно. Приятели... Лекси нямаше по много от тях. Не обичаше да превръща хората в колекция, а и рядко можеше да каже, че вярва на някого. Твърде много лоши спомени. Тогава какво оставаше? Нямаше други близки в града, а по телефона всичко бе някак фалшиво. Липсваше онази очаквана реакция, защото всеки мислеше над своите проблеми.
Няколко пъти загуби равновесие, докато вървеше по дървените греди и обувките, очевидно непригодени за подобен терен, потъваха в беглите раздалечение участъци. Накрая се умори от това повтарящо се действие и ги сабу. Не й пречеше да ги носи в ръка, въпреки че бе по-хладно отколко преполагаше. Все пак слънцето имаше навика да подлъгва. Спря към края на кея и седна почти на ръба. Харесваше това място. То носеше някакво успокоение, което не можеше да си обясни. Може би и просто си въобразяваше. Всяко място, далечно от тези, с които се сблъскваше всеки ден, бе успокояващо, но кеят бе повече от всяко друго място. Малцина знаеха, че това бе любимото й място и че можеха да я намерят винаги.
Тишината й позволи да чуе стъпките зад гърба си. Все още далечни, но приближаваха. Обърна глава назад, при което косата й се измести по нетипичен начин, но скоро върна предишното си положение.
- Чудя се дали ме следваш или просто ме търсиш за нещо? - попита ясно и високо, за да бъде сигурна, че е чута. В момента двете възможности имаха равни шансове за победа и всичко зависеше единствено от отговора на Макс. Не погледна повече към него, а по-скоро изчакваше да види какво ще направи. Вместо това сведе поглед към езерото. Виждаше своето отражение и неговото. Всъщност дори се възползваше от това преимущество. Бе нещо като да караш кола и да следиш движението през огледалото за обратно виждане, но без частта с непрестранното местене с всяка секунда.
avatar
Alexis Fierce

Posts : 15
Join date : 2012-03-22

View user profile

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Max Harvey. on Fri Mar 23, 2012 7:38 pm

Усмихнах се леко, настанявайки се до Лекси на ръба на кея. Тя се взираше в кристалните води на езерото, сякаш търсеше съкровище, изоставено на дъното, сияещо под повърхността.

- Здравей и на теб – казах накрая.

Знаех си, че ще я намеря тук. Когато не отговаряше на телефона си и я нямаше на обичайните места, в главата ми винаги изникваше мисълта за кея. Любимото място на Алексис; струваше ми се, че й беше повече от любимо място – беше нещо като врата, която затваряйки я от другата страна, сякаш за известно време бягаше от реалността и всичките глупости, с които беше претъпкана тя. Беше разбираемо човек да иска да избяга – понякога и аз не издържах на цялата тази суматоха около отмъщението, но при мен насъбралото се избиваше в лоша посока. Когато ми беше зле си правех целодневни кокаинови пиршества, гарнирани с алкохол, цигари и понякога разврат в огромни количества. В такива мигове забравях за Елизабет, забравях за отмъщението, за Синдиката и изобщо всичко друго избледняваше на фона на алкохолното опиянение и музиката... ако бях на купон, както се случваше най-често.

Бих искал да мога да кажа, че имам оправдание за тези периоди, но това щеше да е огромна лъжа. Безполезна лъжа, която нямаше да помогне на никой, а само щеше да влоши нещата. Но моята скромна личност, която преди да се случи цялата Елизабет-Синдикатска глупост, беше свикнала да живее за момента, а старите навици трудно се забравяха, дори и след нещо толкова мащабно.

- Проследих те с единствената цел да те отвлека, но ме разкри – казах, без да съм напълно сигурен дали казаното имаше някакъв смисъл. След няколко секунди изобщо забравих какво съм казал и тихо се засмях, когато след миг си го спомних. Хм... Май ефектът от вълшебното прахче още ме държеше. Ужас. Трябваше да престана с това. – Е, ще се предадеш ли доброволно или не?

Забелязвайки настроението на Алексис, ми се прииска да я разсея. Кой знае какви мрачни мисли се блъскаха в главата й и я измъчваха. Обикновено не ми се получаваше номера, но щях да продължавам да опитвам, докато тя самата не осуетеше опитите ми с няколко изречения, в които да излее мъките си. Тогава спирах изобщо с несериозните глупости и си отпушвах ушите, независимо в какво състояние се намираше черния ми дроб или способността ми да се концентрирам.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
*
Every time I look in the mirror
All these lines on my face getting clearer ...
The past is gone
It went by, like dusk to dawn
Isn't that the way
Everybody's got their dues in life to pay ...



Yeah, I know nobody knows
where it comes and where it goes
I know it's everybody's sin
You got to lose to know how to win.

Spoiler:
avatar
Max Harvey.
.. wild hearts can't be broken ..

Posts : 195
Join date : 2012-03-08

Try to be someone else
Професия :: Фалшификатор ;; Анархист ;; Кино оператор.
Лик :: Jensen Ackles.

View user profile http://dream-on.freeforums.bz

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Alexis Fierce on Fri Mar 23, 2012 8:18 pm

Бе учудващо, но думите му породиха лек опит за усмивка от страна на Алексис. Всъщност дори успя да я разсмее, а бе очаквала, че днес това щеше да й се размине. Явно пак се подценяваше или по-скоро подлагаше на прекалено съмнение способностите на Макс.
- Аз току-що дойдох, както и ти. Ако се предада доброволно къде ще ме замъкнеш? - последва нов въпрос, когато за секунда Фиърс погледна към него. Бе й ясно, че и двамата нямаха онзи памуковорозов живот, който постоянно рекламирах из филмите. Нямаше да бъде зле, ако и предлагаха сценарист на повикване. Така повече хора щяха да се възползват от подобна възможност, но не... Повече просто трябваше да се преструват, че всичко е наред, докато накрая кашата не бе твърде голяма, за да бъде прикрита.
- Не изглеждаш много добре.. Сигурен ли си, че ще можеш да се справиш, ако откажа да се предам?
Самата тя не можеше да избере коя от предложените опции бе по-примамлива. В единия случай не знаеше къде можеха да отидат, в другия дали Харви би могъл да се справи, ако реши да се инати. Но пак оставаше и възможността да приеме това просто като поредната безпочвена фраза от негоа страна, което звучеше най-смислено. Е, една шокова баня в езерото би изгонила всички лоши симптоми, които пораждаха някакви съмнения, но бе някак грубо просто да действа без да предупреди, а и реши, че за момента бе прекалено.
Думите внезапно загубиха каквато и да било стойност. Лекси можеше да запълни тишината с още безсмислици, но нямаше полза от тях. Освен това малкото тишина не я притискаше. Това рядко се случваше в последно време, така че реши да се възползва. В интерес на истината това даваше и малко време на Макс, за да подготви отговорите си, защото ако сам не ги споделеше скоро, то Алексис щеше да попита, а не бе желателно да достига до подобни драстични мерки, което отново я върна към мечтите за сценарист на повикване и колко прекрасно би било това. Дори сама започна да съчинява живота си като част от филм, но всичко бе твърде нереално, за да повярва, че бе възможно.
- Някога мислил ли си, че може да има сценарист на повикване, който да изготвя перфектният ти живот? - попита накрая, загледана отново някъде в празново пространство, което повечето хора наричаха природа. Не се интересуваше от начина, по който думите й щяха да бъдат приети, защото самата тя не можеше да си представи как би реагирала, ако някой й зададеше подобен въпрос. Единствено знаеше, че не можеше повече да търпи без да потърси и второ мнение по въпроса.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Nothing goes as planned. Everything will break. People say goodbye.

Everything will change. Nothing stays the same.
Nobody is perfect. Oh, but everyone is to blame.
All that you rely on. And all that you can save.
Will leave you in the morning. Will find you in the day.
avatar
Alexis Fierce

Posts : 15
Join date : 2012-03-22

View user profile

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Max Harvey. on Sat Mar 24, 2012 8:30 am

- Няма значение къде ще те замъкна – засмях се. – Ще го измисля в движение. И определено ще се справя, не подценявай възможностите ми.

Щом ставаше дума за инат, спокойно можех да бъда достоен противник на Лекси, и ако двамата влезем в подобен сблъсък, щеше да има само победители... Пък кой действително щеше да е победителя – това не подлежеше на допълнително разискване и чужди мнения не се приемаха.

Сценарист на повикване... Усмивката ми се стопи и на лицето ми се настани сериозно изражение.

Не. Никога през главата ми не бе и минавала подобна мисъл. Обикновено зад стените на черепа ми всичко се въртеше около това проклятие, наречено отмъщение... и в определени количества около това как всичко би било толкова лесно, ако съществуваше вълшебникът от Оз. За съжаление, той съществуваше само в книгата, а това далеч не беше задоволително. Понякога ми се искаше да се върна назад във времето и да направя така, че никога да не бях срещнал Елизабет. Тогава животът ми щеше да е просто перфектен – щях да замина за Маями или Ел Ей, или Вегас, и да живея така, както винаги съм живял. Но явно в някой предишен живот яко съм сгафил и ето, че сега кармата ми показваше колко гадна може да е.

- Не съм си мислел никога за това, но... Би било много удобно да има такъв човек – погледнах надолу водата, взирайки се в намръщеното си отражение. – Обаче дори и да имаше, цената може би щеше да е солена и невъзможна за преглъщане.

Може би сценариста на повикване не беше никой друг, а именно решенията, които вземаме. Можехме да сме егоисти и да си живеем добре или да мислим и за другите, и да страдаме. Някои хора сякаш бяха родени да поставят чуждите желания и нужди най-отгоре, а после да мислят за себе си; някои хора биха прецакали себе си, за да им е добре на другите, независимо дали ще получат благодарност в отговор или не... Знаех го от личен опит. Аз самият бях такъв човек, за което съжалявах. Можех да се боря със себе си, но не и да спечеля.

Вдигнах поглед.

- Но ако имаше такъв човек, може би бих се възползвал от услугите му... Независимо колко жестока би била цената.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
*
Every time I look in the mirror
All these lines on my face getting clearer ...
The past is gone
It went by, like dusk to dawn
Isn't that the way
Everybody's got their dues in life to pay ...



Yeah, I know nobody knows
where it comes and where it goes
I know it's everybody's sin
You got to lose to know how to win.

Spoiler:
avatar
Max Harvey.
.. wild hearts can't be broken ..

Posts : 195
Join date : 2012-03-08

Try to be someone else
Професия :: Фалшификатор ;; Анархист ;; Кино оператор.
Лик :: Jensen Ackles.

View user profile http://dream-on.freeforums.bz

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Alexis Fierce on Sat Mar 24, 2012 1:25 pm

Разбира се, че всеки би се възползвал. Алексис се съмняваше да има човек, който дотолкова да бе доволен от решенията и живота си, че да не пожелае дори една малка промяна. Дори тези, които обикновено мислеха само за себе си, биха се възпозлвали. Все пак имаше още толкова, което можеха да си присвоят, но или им липсваше нужната смелост, или не виждаха начина, по който да го постигнат.
- Аз не бих. - каза Лекси сякаш отговаряше на незададен въпрос. Всъщност би или би желала, но нямаше да го направи. Не бе сигурна, че ако промени нещо, което сега не харесва, нямаше да се появи друго. Нямаше само добро и само зло, всичко бе смесено, просто всеки опитваше да заблуди останалите, че има някаква граница.
- Дори да бе като подарък. Не е важна цената, а факта, че не бих променила нищо от случващото се, случилото се или предстоящото.
Вече звучеше като луда. Нямаше да се изненада, ако Макс я гледаше като паднала от Марс и представяща себе си за почетен жител на Земята. Имаше собствено мнение и бе ясно, че щеше да го отстоява. Още повече имаше и достатъчно добри аргументи в подкрепа.
Фиърс придърпа чантата, която дори забравяше, че бе взела. Е, имаше основание - тя въобще не й трябваше, но някакси бе почувствала, че има смисъл да я вземе. Едва с наближаването на кея бе осъзнала какво злато бе тя. Извади бутилката с уиски, която нямаше никакво обяснение за наличието си. Алексис също не можеше да обясни този факт, но определено не бе планувано самоубийство. В никакъв случай не бе решила да се хвърли пияна в езерото. Бе прекалено за нея, а и имаше малко повече разсъдък.
- Поне мога да ти предложа заместител на сценариста. - заяви по-ведро Лекси и му подаде бутилката. Дори бе прекалено да се нарече бутилка, защото бе поне на половината на стандартната, но все пак друга дума май не можеше да се намеси в случая. Едва тогава и погледа й срещна неговия. Вече дори не им бе нужно предвиденото отвличане. Сега алкохолът рано или късно щеше да си свърши работата и тревожните им мисли щяха да излязат наяве, но друг бе въпросът дали по-късно щяха да помнят този момент.
- Спокойно... Не смятам да те тровя. - допълни Фиърс, при което една лъчезарна усмивка озари лицето й, откриваща неприкрита искренност в себе си.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Nothing goes as planned. Everything will break. People say goodbye.

Everything will change. Nothing stays the same.
Nobody is perfect. Oh, but everyone is to blame.
All that you rely on. And all that you can save.
Will leave you in the morning. Will find you in the day.
avatar
Alexis Fierce

Posts : 15
Join date : 2012-03-22

View user profile

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Max Harvey. on Wed Mar 28, 2012 6:37 pm

Засмях се. Уискито и аз никога не сме били особено сполучлива комбинация. В очите на другите след достатъчното количество алкохол се превръщах в забавното момче, което един Господ знае кой цирк го е зарязал тук или от кое комедийно шоу са го изритали по очевидни причини. По принцип не бях никак забавен, когато бях трезвен и се терзаех с обичайните неща, включващи следене и, така да се каже, „отваряне на устите на определени хора”... особено на такива, служещи на вражеския легион и, ако имахме късмет, на някой от въпросните врагове. Но това бяха редки случаи, защото онези копелета бяха доста предпазливи.

- Мога ли да откажа, щом става дума за Джони Уокър? – усмихнах се и взех бутилката. Всъщност, изобщо не бях сигурен дали е Джони, но се надявах. Бях чувал да казват, че специално Джони Уокър е уиски за пияници и пропаднали хора, но не ми пукаше. Беше минало времето, когато да ми пука.

Отървах се от запушалката с едно движение на палеца и поднесох бутилката към устните си. Ммм, това наистина беше достоен заместител на така бленувания сценарист. Не знаех защо Лекси не би се възползвала от услугите на такъв човек, ако съществуваше, а аз бих... Може би защото просто бях човек на риска. Наистина бих рискувал всичко, ако нещата можеха да бъдат такива, каквито бяха преди... За жалост, такава опция не съществуваше, нямаше и да съществува. Нещата можеха да станат хиляди пъти по-зле, но не и да се подобрят.

Върнах бутилката на Лекси.

- За какво я носиш със себе си? – попитах, смръщвайки се. – Да не би, за да я разбиеш в главата на някой досадник? – след това усмивка плъзна по устните ми. Всъщност, в това отношение бутилка уиски, пък макар и не толкова голяма, би била идеално оръжие за самозащита.



btw. Извинявай за огромното закъснение, ама напоследък не съм никак в кондиция. ;/

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
*
Every time I look in the mirror
All these lines on my face getting clearer ...
The past is gone
It went by, like dusk to dawn
Isn't that the way
Everybody's got their dues in life to pay ...



Yeah, I know nobody knows
where it comes and where it goes
I know it's everybody's sin
You got to lose to know how to win.

Spoiler:
avatar
Max Harvey.
.. wild hearts can't be broken ..

Posts : 195
Join date : 2012-03-08

Try to be someone else
Професия :: Фалшификатор ;; Анархист ;; Кино оператор.
Лик :: Jensen Ackles.

View user profile http://dream-on.freeforums.bz

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Alexis Fierce on Tue Apr 03, 2012 4:45 pm

- Харесва ми начина ти на мислене... - засмя се Алексис. Не бе мислила на нещата от тази гледна точка. Може би след подобно изказване на Макс редовно щеше да носи бутилка с уиски за всеки случай. Можеше някой път да се окаже жертва на някой досадник. Да, Лекси определено щеше да запомни този съвет.
- Всъщност не. Дори не подозирах, че я нося. - продължи и прозвуча като дете, което се оправдава за поредната беля. Очакваше някой шеговит коментар от страна на Макс и щеше да го приеме напълно нормално, защото наистина истината понякога беше толкова нелепа, че бе трудно да й повярваш. Но пък тя наистина не знаеше...
Фиърс отпи от уискито и това бе моментът, за който съжали. Понякога забравяше, че хич не понасяше на остротата му. Нямаше проблеми с алкохол, но определено срещаше огромни трудности с това чудо, наречено уиски. Кисела физиономия, достойна да породи смях дори у най-закоравелия темерут, за секунда смени усмивката й, но след това тя отното си проправи път на повърхността. След този опит Лекси реши повече да не припарва до бутилката. Бе решено, че щеше да я използва само при самозащита, освен ако Макс скоро не й видеше сметката.
- А защо говорим само за мен? Нямаш ли нещо за споделяне? - попита, въпреки че през повече време, прекарано заедно с него, се опитваше да отвее мислите му в друга посока и да ги изтръгне безкористно от монотонното ежедневие. Може би пък един ден от нея би излязал един перфектен сценарист на повикване, така че Алексис се надяваше все още да бъде жива, когато открият колко жизнено важна бетази професия и как бе нужна специална подготовка.
- Хайде.. Знам, че имаш какво да кажеш. - настоя с още по-широка усмивка Лекси и го бутна леко с рамо, но това очевидно не помогна. Имаше много методи, по които да го накара да си излее душата. Ако трябваше бе готова да прибегне дори до безмилостната настоятелност на гъделичкането, което винаги вършеше работа, макар да не бе сигурна, че Макс имаше такава слабост. Тя самата мразеше да си признае, но страдаше от нея и понякога й се струваше като най-тежкото човешко заболяване, при това без лек. Въпреки това засега не мислеше толкова мащабно. Щеше да опита с добро, а в най-краен случай, щеше да извади рогата.

off: разбирам те.. и аз напоследък не съм в блясъка си, но важното е, че правим опити ;д

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Nothing goes as planned. Everything will break. People say goodbye.

Everything will change. Nothing stays the same.
Nobody is perfect. Oh, but everyone is to blame.
All that you rely on. And all that you can save.
Will leave you in the morning. Will find you in the day.
avatar
Alexis Fierce

Posts : 15
Join date : 2012-03-22

View user profile

Back to top Go down

Re: Дървеният кей.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum